Психоанализата е метод за изследване на развитието и функционирането на човешката психика. Наука за психичната реалност, за субективния свят у човека. Опира се на разбирането за значенията на несъзнаваните процеси и динамичните им отношения със съзнанието. Използва се за лечение на различни психични състояния. Според нея голяма част от човешкото поведение и емоционалност се подчинява на несъзнавани фактори. Психоанализата се заема със задачата да изследва несъзнаваното чрез тълкуване на смисъла на неговите проявления.  

Психоанализата е създадена от небезизвестния виенски лекар Зигмунд Фройд (1856-1939). Ражда се в работата му върху изследвания върху хистерията с друг виенски лекар д-р Йозев Бройер (1842-1925). Изследванията на Фройд го отвеждат до заключението, че повечето психични функции протичат несъзнавано и че съзнанието е по-скоро изключение, а не правило на психичния живот. Дори изключително важни решения и предприети действия могат да бъдат напълно несъзнавани. Фройд доказва, че симптомите при психично болните имат смисъл непознат за клиентите и откриваме безброй примери от нормалния психичен живот в доказатество на идеите му. Същността на психоаналитичната терапия се състои в изискването клиентът да съобщава мислите, които спонтанно нахлуват в главата му, без да се въздържа от това да ги пресява. 

Има две предназначения:

1) метод за лекуване на невротичните страдания; 2) наука за несъзнаваните психични процеси. Разглежда индивидуалния душевен живот от три различни гледни точки – динамична, икономическа и топична. Психоаналитичната теория изследва психичното функциониране през идеята за нагоните и енергията, чийто източник са те. Представя психичната дейност като нещо подвижно и динамично. Фройд разделя психиката на отделни части – елементи на психичния апарат. Те също се осъществяват чрез динамични и функционални критерии. От топографска гледна точка разглежда психиката на три дяла: Ид (То), Его (Аз), и СвръхЕго (СвръхАз).

Литература:

Бренър Ч. Увод в Психоанализата. София 1999

Фроид З. Нови уводни лекции в психоанализата. Евразия София 1995