Психодрамата е метод за групова и индивидуална психотерапия, създаден от Джейкъб Морено. Използват се техники от драмата, чрез които клиентът изиграва минали, сегашни или очаквани житейски ситуации и роли, за да преосмисли и види цялостната картина, която психиката му рисува.
Психодрамата има за цел да изгради терапевтична остановка, която си служи с живота като модел, да интегрира могалностите като време, пространсво, реалност и космос. Да обхване детайлите и нюансите на живота.
Изиграват се или се преиграват значими събития, за да се помогне на хората да разпознават и изживяват скрити чувства, да съумеят да ги изразяват пълно и свободно и да се насърчи изпробването на ново и по-ефективно поведение. Морено твърдо, вярва, че изиграването на проблемите има по-голяма терапевтична стойност, отколкото ако просто се говори за тях. Неговите техники насърчават действието, междуличностното взаимодействие и срещите, изразяването на чувствата в настоящия момент и проверката на реалността. Срещата се извършва в контекста „тук и сега“, независимо дали изиграването се отнася до минало или очаквано събитие. Според Морено спонтанността и творчеството са основни характеристики на здравата и жизнена личност. Психодраматичният метод има пет основни компонента: сцена, водещ, протагонист, помощник, Азове и публика. Психодраматичният процес има три фази:
- Фаза на загряването;
- Фаза на действието;
- Фаза на дискусията.
Морено е описал необходимостта от период на загряване, предназначен да подготви участниците за изживяването. Груповият лидер играе ключова роля за постигането на тази готовност и на мотивацията, необходима за работа върху засягащи личността теми от действителността. По време на тази фаза участниците трябва да почувстват сигурност, че средата, в която работят, е безопасна и трябва да се изгради климат на доверие. Техниките за постигането на загряване са по-малко важни от неговата цел — всичко, което води до увеличаване на доверието в групата, е полезно средство в тази начална фаза. Фазата на действието се състои от изиграването и преработването на минала или сегашна ситуация или на очаквано събитие. Водещият използва различни драматични техники, направлявайки протагониста в изследването на нова територия и получаването на ново разбиране, без да го пренатоварва. След изиграването и постигането на катарзис и прозрение действието може да завърши. Следва третата фаза на психодрамата — споделянето, дискусията, последействието, която се заключава в опита да се интегрира и осмисли току-що преживяното. Останалите от групата се приканват да споделят личния си опит и преживяванията си по време на груповия процес. Във фазата на действието се използват различни техники, които не са самоцелни, а са насочени към спонтанното изразяване на чувства. Водещите могат да разчитат на някои от стандартните психодраматични техники или да изобретят свои собствени. Някои от стандартните техники са: размяна на ролите, дублиране, множествено дублиране, огледало, магически магазин, проекцията в бъдещето и работата със сънища.
Литература:
от Уикипедия